Печал - Gena, Jluch

Остана ми малко парче от хоризонта

Което блоковете да притискат, за да усещам болка

Остана ми да си сецкам джонка без обезспокоение

Освен с една свещ до мен, че пенделчетата от ЧЕЗ ни спреха тока

Знам няма лек и т’ва тежи,

Но както виждаш имам достатъчно фантазия да остана жив

И я ползвам със т’ва, което ме заобикаля

Не, че съм поетче, дето лунни лъчи го галят

Не ми го лигавят — сигурно всичко е 'шото съм скромен

Знам своята роля и т’ва ме прави доста спокоен

Естествено пиша цинични химни за улиците

Щом живея в сюрреалистичен филм на ужасите

Как да спазваме закони

Като трябва да садим цветя по стените със крадени флакони?

Само тогава сме доволни

Барабани, микрофони

Уникални и свободни

И сега като си спомня

Що тухли и бетон със Dupli-Color-и

И се криехме, за да не се гоним със куки по двора

На училище другите ходят — ние не

Ние пиеме, хилиме се, дали не ни е зле?

Ако нямаш пари си готов да свиеш GSM

И би пецнал съседката, която е на 47

И колко малко всъщност се сещам

Като сънища са в момента

Светлото бъдеще изтече заедно със всички уроци от живота в една безкрайна

съботна вечер

Трябваше да съм наясно с това, още отначало —

Който трупа знание — трупа печал, трупа печал

8 сутринта е

Разхождам се в квартала, снощи е валяло

Булеварда е коварно огледало, в него се наблюдавам отдавна

Като изпаднал от цялост, не вярващ в оригинала

Живеем в обикновен свят

В който лекарството за всичко е пари, ако не е смях

И само едното от двете ми пра’и хапката вкусна

С повече пари нямаше да знам какво плюскам

Та, света е жесток, но поддържан от най-тъжното е тържество

Не е за мен, то е за стражите и апашите

Ала и те не ми пречат

Някак успявам да си открадна щастие

Не искам много — само един достойно живян живот

Не съм завоевател и това не е моето Ватерло,

А да не е котле със катран,

А да е моя последен провал — след него е край

Нека да е светлина

И нека тя свети над всеки от нас

Точно сега, когато трябваше да се чувстваме безсмъртни

Усещаме, че утре всичко ще свърши

Трябваше да съм наясно с това, още отначало —

Който трупа знание — трупа печал, трупа печал